Любителско творчество

Обратно към списъка
ГРУПИ ЗА НАРОДНИ ОБИЧАИ

Пресъздаването на традиционни за село Мрамор народни обичаи, в които участие вземат деца  е дългогодишна традиция на  читалище„Св.Иван Рилски -1922“. Всяка година в групата за народни обичаи се включват желаещи деца да изучават и пресъздават народните обичаи.

 Народен обичай„Лазаруване“

В събота преди Великден се чества празникът „Лазаровден“. На Лазаровден според митологичните вярвания се отбелязва преходът между зимата и пролетта. Най-важната част на празника е Лазаруването. Няколко седмици преди празника в читалището се събират малки момичета, за да разучават лазарските песни. Тези песни са записани в читалищния архив от мраморските баби,  лазарували на младини. Те са с различно съдържание и посвещение. Има песни наречени на Лазар, на стопаните на дома, на мома, на ерген и на малко детенце. За водачка на групата се избира гласовитамома, която умее да води групата и лазарското хоро. Лазарските групи обикалят къщите в селото и пеят за бъдещо плодородие. Домакинята дарява лазарките с паричка и яйца. Вярва се, че допирът на лазарките с продукти от миналогодишната реколта, ще увеличи плодородието и през новата селскостопанска година.

 Народен обичай„Коледуване“

В село Мрамор наричат 24 декември„Малка Коледа“. Рано сутринта се събира детската коледарска група. Всяко момчее облечено с коледарска носия. На калпака си е нанизало гердан от пуканки, а връце носи дрянова тояга – коледарка. Коледарите се разделят на групи и обикалятдвете махали на селото. Влизайки във всеки дом те пеят за стопанина в къщата,за домакинята. Най-личният коледар изрича „Богословията“, предадена в архива начиталището от местния жител Виден Марков. Домакинята поръсва с жито коледаритеза да има плодородие през годината. Нанизва на всяка тояга кравайче, даряваколедарите с паричка, орехи и сушени плодове.

 Народен обичай „Пеперуда“

В село Мрамор обичаят носи името „Вайдудуле“. Той сеизпълнява, когато годината е суха и няма дъждове. Обичаят носи у хората вярването, че измолва дъжд.  Народът вярва, че най-благодатен е гергьовският дъжд, от него “всяка капка става жълтица“. В обичая вземат участие момичета до 13-14 годишна възраст. “Пеперуда“става момиче сираче. То е облечено в дълга бяла риза, окичено със зеленина, най-често бъз, оставено босо, а в ръцете си държи зелени вейки. Момичетата облечени в дълги бели ризи обикалят селото, ходят от къща в къща и пеят еднообразни по мелодия и съдържание песни. “Пеперудата“ играе и подскача.Домакинята я облива с вода, а после дарява другарките й с брашно, яйца и паричка, поставени в сито. Когато приберат даровете от ситото „Пеперудата“ го търкулва, за да гадае ще има ли плодородие или не – ако то падне с отвора нагоре ще има глад, ако е надолу ще има дъжд и плодородие.