Село Мрамор

Обратно към списъка
История
Село Мрамор се намира в северозападната част на Софийско поле. То граничи със землищата на селата Доброславци, Житен, Волуяк, Обеля, Требич и Мировяне. Намира се на важното пътно кръстовище за Пловдив – Истанбул, София, Белград – Европа.

Точни данни за неговото възникванене не са известни, но се знае, че тракийското племе серди е устроило тук селище. За това се черпят сведения от  мраморните колони и жертвеници, намерени в землището, а и в самото село. Три жертвеника са открити в църковния двор, като на един от тях личи дарствен надпис, посветен на божеството Сабазий.


Вижте по-голяма карта

Преди много години директорът на училището Йосиф Дограмаджиев при строителни разкопки в двора на Димитър Венков открива статуя от трако-римската епоха. Тя е висока 1–2 метра и е посветена на богинята на правосъдието Темида. За съжаление тази статуя изчезва без да е проучвана от специалисти, но тя подсказва важността на селището. Южно от селото е открита могила, която е обявена за паметник на културата. При разкопки са открити  римски стени, които показват, че още през І – ІІІ век от новата ера по тези места е имало римско селище. Дебелите крепостни стени и откритите човешки скелети край тях показва, че вероятно то е било укрепен преден пост, защитавал град Сердика от различни племена. В Мрамор са открити, на няколко места римски монети (сестерции) – факт, показващ богатството на древните жители и наличие на оживено селище. Също така са открити и монети от Османската империя. Според непотвърдени данни някогашният първообраз на село Мрамор е бил център на Сeрдикийското поле, но поради липса на сигурна крепост в това  място след готските нашествия центърът е преместен в Сердика.

Има две легенди за името на селото и за историята му. Предишното село е било на мястото при сливането на реките Блато и Крива на километър-два западно от сегашното местонахождение. На високата речна тераса югозападно от местността Завирица. Това селище, от което е останал единствено обновяваният в по ново време параклис „Св. Петър“, е носело името Крамор. В апсидата на параклиса е вградена стара мраморна колона, по подобие на тези, които са открити на територията на сегашното село. До началото на 1980-те години е съществувал стар некропол, унищожен без проучване от тогавашната власт. Едната легенда разказва, че по време на турското робство българчета си играли с турско дете, ранили го и то починало. Турският паша се разгневил и избил почти цялото село. И оттам идва името Мра от Мор – Мрамор. Друга версия е, че огромна част от населението на турската махала е измряло по време на чума. И българският Крамор се е преместил в освободената от турското население махала Мрамор.

 

За първи път името на село Мрамор се среща в един документ на староперсийски език от 1234г. Този документ се съхранява в Националната библиотека „Кирил и Методий”. В него се съобщава, че село Мрамор, намиращо се на северозапад от Средец на река Блато, ляв приток на Истър (Искър) е владение на велможата Мичур, който по това време (Втората българска държава) уреждал пиршествата в Средец. Името на това село се среща и в други български земи. Села с име Мрамор има в Пернишко, във Врачанско, в Габровско, както и в други славянски земи. То не би било никаква загадка, ако на него гледаме като на заемка от гръцки език. Заемка, дошла в нашия древен език отрано, оттам идва и голямото му разпространение извън днешните български земи.

В Софийско поле липсва варовик – най-малко варовик ще намерим в равнинно място, чиято надморска височина е не повече от 200-250 метра. Тук са откривани милиарни колони (пътен камък, който отразява разстоянието по пътищата), както и статуи от римско време, които били изработени от мрамор. Това са все „поводи”, според някои източници за произхода на името на селището.

След падането на България под турско робство селото е разделено на дялове. Определен брой домакинства заедно с имотите им са давани със специални документи наречени „тамари” във владение на отделни турци. Нашите прадеди са били задължени да обработват земята и да дават определени парични и натурални данъци на своите феодални владетели. В регистъра от 01.01. до 31.12.1606г. село Мрамор е записано заедно с други деветдесет села от софийската каза (околия в турско време), които са били  подчинени на Осман Черибаши. В него е записано, че е събиран войнишки данък от двадесет и двама българи и един турчин от Мрамор.

Населението тогава се е занимавало изключително със стопанска дейност в чифлиците на турските владетели или пък имало собствени дялове земя. Отглеждали се много биволи, жито, ориз, лозя и коноп.

След Освобождението по силата на Берлинския договор нашето отечество е разделено на Княжество България и Източна Румелия. Мрамор попада в пределите на свободното княжество. За седем години след Освобождението са построени  няколко обществени сгради, които съществуват и до днес. С доброволният труд на населението е построена църквата, старото училище и мостът над река Блато. Те са били открити много тържествено на 20.10.1885г.

В наши дни в селото има просторна здравна служба,основно училище,детска градина, хубави търговски сгради. На видно място на площада се издига новата читалищна сграда. В нея се помещават кметството, пощата, потребителската кооперация, аптеката и сладкарницата.